вторник, май 13, 2008

Получих "Бебето" на Мари Дарийосек

Мисля, че ще я прочета за една вечер. Да се готви Тони. :-))
---------------------------------------

14/05/2008

Прочетох книжката- тя е само 142 страници, така че не се наложи да не спя цяла нощ, бубанка. :-)). Като цяло е много приятна, лесна и бърза за четене. Ако трябва да съм по-конкретна, винаги има опасност такъв тип книги да са леко скучни- не толкова за четене, колкото като идея. Всяко преживяване като родител е уникално по своему, но е трудно това да се предаде на хартия. От една страна, формата, избрана за книгата- нахвърляни мисли, по-скоро извадки от дневник, носи своя чар, но от друга, не успява да предаде някакво конкретно послание, освен радостта и многообразието на емоциите на родителя. На няколко места авторката има истински поетични попадения- докато ги четях, ми се искаше те да бяха повече. Поусмихвах се вътрешно, докато четях оплакванията на авторката за това колко е трудно да се придвижваш с количка в Париж, за репликите на роднините, за яслата и битката да попадне детето ти там, защото си казах, че явно проблемите на всички родители донякъде са еднакви:-)).

Най-голямото достойнство на тази хубава книжка е бликащата радост от майчинството като преживяване- не в лигаво-сантиментални краски, а осъзнатата радост на зрял човек, отметнал преди това множество житейски задачи.
"Бебето", разгледано като нов свят, като карта на непозната страна, която изучаваш стъпка по стъпка, и прекрасните открития на засилващата се връзка- това позитивно чувство наистина прави четенето на книгата приятно и поучително преживяване.

4 коментара:

bubanka каза...

искам и аз да я прочета, щом е толкова запленяваща, че те лишава от сън :)

Тони каза...

Бубс, искаш ли преди мен, че съвсем закъсах с четенето...

Милена Златарова каза...

bubanka да праща адрес тогава:-)). В БГ-Мамма съм sweetkids_mama.

bubanka каза...

Благодаря, момичета!
Милена, писах ти.